Marcek (Мария Чомакова)
45 116
10.01.2006 г., 17:32 ч.

* * * 

  Поезия
750 0 2
Планината ме гледа
през прозорче унило
и през четири реда
ме преписва с мастило
от небето среднощтно
и от моите сънища.
Тя е там денаонощтно
и е моята спътница.
Планината ме гледа
в бетонна кутия
как се блъскам на педя
в гранита и вия.
Как излизам и влизам,
как съм вързана яко,
за света не измислен
от мен, а от някой.
Аз сънувам пътеки
и големи полета,
аз съм миг еднодневен.
Планината ме гледа.

© Мария Чомакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми!
  • Слушай МОМИЧЕ, събирай си дрехите и се махай ОТ ТАМ!!! Това не е ЖИВОТ!!!
    Бъди СМЕЛА, за да те награди и СЪДБАТА!!! Стиха е 6-тица!!!
Предложения
: ??:??