Mar 31, 2014, 12:35 AM  

* * * 

  Poetry » Phylosophy
616 0 0
Утринно сияние топи нощния мрак.
Черни облаци отплават в тъмнината.
Жадни очи търсят простора пак.
Ах, нека това не е излюзия.
Нека видя слънчевите лъчи - снопове пролетна мечта,
изплетени от радост и тъга.
Изправен пред най-красивия залез, аз не чувам тишината.
Искам да съм вятър - да чувствам свободата.
Аз имам си мечта - изплетена от радост и тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??