31 мар. 2014 г., 00:35  

* * * 

  Поэзия » Философская
618 0 0
Утринно сияние топи нощния мрак.
Черни облаци отплават в тъмнината.
Жадни очи търсят простора пак.
Ах, нека това не е излюзия.
Нека видя слънчевите лъчи - снопове пролетна мечта,
изплетени от радост и тъга.
Изправен пред най-красивия залез, аз не чувам тишината.
Искам да съм вятър - да чувствам свободата.
Аз имам си мечта - изплетена от радост и тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Георгиев Все права защищены

Предложения
: ??:??