В ръцете си студени празни
държиш само задавена светлина,
очите ти порцеланови, тъй безнадеждни,
аз виждам само разкъсваща празнота.
Счупени илюзии се промъкват в мрака,
изплашени сенки се втурват в нощта,
остават ни само красивите белези
от загубения в борбата свят.
Очите ти все тъй болезнено пусти
се втренчват във мен,
а страхът ме покрива като воал
и бавно отнася ме при себе си ...