* * *

30 мар. 2011 г., 14:37

Поэзия

854 0 0

В ръцете си студени празни
държиш само задавена светлина,
очите ти порцеланови, тъй безнадеждни,
аз виждам само разкъсваща празнота.
Счупени илюзии се промъкват в мрака,
изплашени сенки се втурват в нощта,
остават ни само красивите белези
от загубения в борбата свят.
Очите ти все тъй болезнено пусти
се втренчват във мен,
а страхът ме покрива като воал
и бавно отнася ме при себе си ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Високосният ден
Бэ О Гэ

Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
Дорога 1985

Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...
Вьюга в ночном лесу

Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...

Ещё произведения »