purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
Jul 15, 2012, 10:27 PM

* * * 

  Poetry » Love
562 0 7

 

* * *

 

Неволно счупих мойто слънце през нощта

и то на сутринта не ме погали със очите си.

Едва ли някой може да ме утеши сега,

когато вече няма да вие снага дъгата бисерна?

 

Така невръстните деца, без никаква вина,

събарят гнездата на невинни птици.

 

 

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Издържан идея и добре написано!
  • Всичко е поправимо, щом обич има! Ето нещо от мен:

    Парченцата от слънцето ще събереш
    едно със друго ще ги залепиш,
    то с обич над дъгата ще поспре,
    и извора на мъката ще пресуши...

    Благодаря ти, че ме провокира! Бъди все така вдъхновен, Ангел!
  • Та кой и кога не би се усмихнал на невръстното дете с чиста душа?!
  • Тез очи колко са важни, те галят нежно!
    Понякога грешим невинно, като децата!
    Не го мисли много, все някой ще те погали с очите си!
    Ти просто трябва да погледнеш!
    Много ми хареса!
  • ...!
  • Bез слънце няма нищо.Пази си чупливите неща,Ангел...
    Харесах!
    Поздрав!
  • Хареса ми!Поздрав
Random works
: ??:??