Dec 1, 2011, 9:03 AM

* * * 

  Poetry » Other
594 0 4

Преля във вените ми

радост.

В очите се стопи

ледът.

Надникнах зад

безкрая.

Усмихнах се,

кой знае от кога

за първи път.

Не си измислена.

Не си

в измислен свят.

И от

затънтените кътчета

добро,

неистово

крещиш за

обич.

© Атанас Ганев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??