Преля във вените ми
радост.
В очите се стопи
ледът.
Надникнах зад
безкрая.
Усмихнах се,
кой знае от кога
за първи път.
Не си измислена.
Не си
в измислен свят.
И от
затънтените кътчета
добро,
неистово
крещиш за
обич.
© Атанас Ганев Todos los derechos reservados