1 dic 2011, 9:03

* * * 

  Poesía » Otra
593 0 4

Преля във вените ми

радост.

В очите се стопи

ледът.

Надникнах зад

безкрая.

Усмихнах се,

кой знае от кога

за първи път.

Не си измислена.

Не си

в измислен свят.

И от

затънтените кътчета

добро,

неистово

крещиш за

обич.

© Атанас Ганев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??