Още нося едно младо момиче,
което говори вечер с звездите -
думите бавно лунно събличат
наивното бързо в живота и тичане!
Думите в минало време редяха
спомени в краски на розово,
само звездите отгоре шумяха
търсещи от всичкото... стойностно!
Бяха записали целия път -
от високото ясно се вижда,
колко пъти много "греши"
да раздава обич от себе си - чиста! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up