Още нося едно младо момиче,
което говори вечер с звездите -
думите бавно лунно събличат
наивното бързо в живота и тичане!
Думите в минало време редяха
спомени в краски на розово,
само звездите отгоре шумяха
търсещи от всичкото... стойностно!
Бяха записали целия път -
от високото ясно се вижда,
колко пъти много "греши"
да раздава обич от себе си - чиста! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация