101 (Сто и една) години самота

Sep 28, 2013, 8:21 PM

Poetry » Other

776 0 6

Знаеш ли, че спрях да плача,
чакайки да стане време
твоя лик да зърна в здрача,
сгушен в залеза да дреме.
Слънцето след мене става,
за да оцвети света;
но дори така по-здрава
обичта ми е след тази самота.
Нощем чувствам, че напира
в мен живота да излезе;
бяга, бори се, замира,
но не спира, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

101 (Сто и една) години самота

Искате да прочетете повече?

Random works