11711

Jul 6, 2015, 10:52 AM

Poetry

1198 0 12

In memoriam
Когато зората с прощална целувка
Раздяла и среща бе сляла в едно,
А в синьото дъно на тъжния юли
Се люшна несвястното диво хоро
И мъртво бе времето, страшно, виновно,
Междата поставило във вечността,
Изплака последните мигове сбогом
Ранената моя сиротна душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

11711

Want to read more?

Random works