6 июл. 2015 г., 10:52

11711 

  Поэзия
1197 0 12
In memoriam
Когато зората с прощална целувка
Раздяла и среща бе сляла в едно,
А в синьото дъно на тъжния юли
Се люшна несвястното диво хоро
И мъртво бе времето, страшно, виновно,
Междата поставило във вечността,
Изплака последните мигове сбогом
Ранената моя сиротна душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Все права защищены

Предложения
: ??:??