13-ти месец идва - казваме му: "Мирно!"...
Съдбите ни - заспали птици във морето,
не знаещи, че имат истински крила...
Душите ни - не малко пъти са в небето,
подлъгани от блясъка на смъртната мъгла.
Усмивките - на кукли със конци от памтивека,
лишени от целувката на истинската радост,
ръце на мъничко детенце, търсещо опека
сред просяци, разравящи контейнерната "сладост".
Очите ни - угаснали слънца по жътва,
в средата косери, оплескани във черно.
Там нейде във сеното - Девата е мъртва,
до нея Младенецът ближе рана огнестрелна.
Мечтите ни - висящите градини на Семирамида,
отрупани със плодовете на греха на Юда,
прикрити дяволи в затвора на Темида,
дълбаят дупки (със лъжици за заблуда...).
А червеят в сърцата ни яде безспирно,
охранен и напит с човешки кърви...
13-ти месец идва - казваме му: "Мирно!"
и се залъгваме, че сме в безгрешието първи…
© Симона Гълъбова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ангел, Плами, жарава, Слав- благодаря за милите думи!
-
За да надвием греха, първо трябва да го признаем...
Поздравления за начина по който си го сторила!!! -
Тъжно е
Поздрав, Мони! -
Много силно стихотворение! Доста си добра !
-
Александър, добре си го усетил!
Ведрина, Арихо- благодаря ви! -
!!!"А червеят в сърцата ни яде безспирно,"
Много жестоки моменти на мъка и болка!!! -
Химн за човешкото малодушие(поне аз така го разбирам)! Поздрави,впечатли ме!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
