Monny (Симона Гълъбова)
223 764
6.04.2010 г., 21:09 ч.

13-ти месец идва - казваме му: "Мирно!"... 

  Поезия » Друга
495 0 7

Съдбите ни - заспали птици във морето,

не знаещи, че имат истински крила...

Душите ни - не малко пъти са в небето,

подлъгани от блясъка на смъртната мъгла.

 

Усмивките - на кукли със конци от памтивека,

лишени от целувката на истинската радост,

ръце на мъничко детенце, търсещо опека

сред просяци, разравящи контейнерната "сладост".

 

Очите ни - угаснали слънца по жътва,

в средата косери, оплескани във черно.

Там нейде във сеното - Девата е мъртва,

 до нея Младенецът ближе рана огнестрелна.

 

Мечтите ни - висящите градини на Семирамида,

отрупани със плодовете на греха на Юда,

прикрити дяволи в затвора на Темида,

дълбаят дупки (със лъжици за заблуда...).

 

А червеят в сърцата ни яде безспирно,

охранен и напит с човешки кърви...

13-ти месец идва - казваме му: "Мирно!"

и се залъгваме, че сме в безгрешието първи…

 

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ангел, Плами, жарава, Слав- благодаря за милите думи!
  • За да надвием греха, първо трябва да го признаем...
    Поздравления за начина по който си го сторила!!!
  • Тъжно е Поздрав, Мони!
  • Много силно стихотворение! Доста си добра !
  • Александър, добре си го усетил!
    Ведрина, Арихо- благодаря ви!
  • !!!"А червеят в сърцата ни яде безспирно,"
    Много жестоки моменти на мъка и болка!!!
  • Химн за човешкото малодушие(поне аз така го разбирам)! Поздрави,впечатли ме!
Предложения
: ??:??