Apr 29, 2012, 12:32 AM

* * * 

  Poetry » White poetry
789 0 0

Дъждът навън вали,

по керемидите той ромоли,

а аз съм тук сама

със тъжни мисли в моята глава.

 

Ето, потичат отново сълзи

от мойте кафяви очи.

Капят бавно - една по една

и сливат се бързо с дъжда.

 

А ти пак не видя,

че имам болка една -

много липсваш ми ти -

не стихват мойте сълзи.

 

© ИметоМиЗначи Самота All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??