* * *

29.04.2012 г., 0:32 ч.

Поезия » Бели стихове

875 0 0

Дъждът навън вали,
по керемидите той ромоли,
а аз съм тук сама
със тъжни мисли в моята глава.
Ето, потичат отново сълзи
от мойте кафяви очи.
Капят бавно - една по една
и сливат се бързо с дъжда.
А ти пак не видя,
че имам болка една -
много липсваш ми ти -
не стихват мойте сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения