161 –!
Смях, от фея взет,
светли бисерни зърна
разпилява звънко навред
сред заспиващата тишина.
Паяжина, въже към небето,
среброто си нежно люлее,
спуснато от звездата, където
феникса на любовта живее.
Настоящето не съществува,
разбито на парченца безброй.
Спомени със звезди рисуват ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up