161-162

3 sept 2021, 1:56

Poesía » De amor

564 0 0

161 –!
Смях, от фея взет,
светли бисерни зърна
разпилява звънко навред
сред заспиващата тишина.
Паяжина, въже към небето,
среброто си нежно люлее,
спуснато от звездата, където
феникса на любовта живее.
Настоящето не съществува,
разбито на парченца безброй.
Спомени със звезди рисуват ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

161-162

Искате да прочетете повече?

Propuestas