* * *

Apr 2, 2008, 7:50 PM

Poetry

493 0 1

От плещите си дълъг сън
вълчицата отърси.
С росата лапите изми
и лунен лъч пробляснал
в очите и се отрази.
Протегна с дива грация
схванатите мускули
и с ноздри долови....
- аромат на кръв я жадно подлуди.
На полъха едва забележим - сестра,
на сянката - дете,
на мрака подземен - любима жена, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works