2.04.2008 г., 19:50 ч.

* * * 

  Поезия
490 0 1
От плещите си дълъг сън
вълчицата отърси.
С росата лапите изми
и лунен лъч пробляснал
в очите и се отрази.
Протегна с дива грация
схванатите мускули
и с ноздри долови....
- аромат на кръв я жадно подлуди.
На полъха едва забележим - сестра,
на сянката - дете,
на мрака подземен - любима жена, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Всички права запазени

Предложения
: ??:??