Oct 4, 2022, 7:16 PM

* * * 

  Poetry » Free verse
250 1 4

Седнало на кръстопът,

Времето

на чашка ме покани –

да поспориме за същността

на греха,

живота

и измамата.

Но за мен

това са сложнички неща

и докато се обърна,

като пееща вода,

Времето

си беше тръгнало.

Като светъл лъч в нощта

Времето изчезна.

Може би в една сълза

Още името ти стенеше…

© Мариела Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??