4 окт. 2022 г., 19:16

* * * 

  Поэзия » Свободный стих
262 1 4

Седнало на кръстопът,

Времето

на чашка ме покани –

да поспориме за същността

на греха,

живота

и измамата.

Но за мен

това са сложнички неща

и докато се обърна,

като пееща вода,

Времето

си беше тръгнало.

Като светъл лъч в нощта

Времето изчезна.

Може би в една сълза

Още името ти стенеше…

© Мариела Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??