Седнало на кръстопът,
Времето
на чашка ме покани –
да поспориме за същността
на греха,
живота
и измамата.
Но за мен
това са сложнички неща
и докато се обърна,
като пееща вода,
Времето
си беше тръгнало.
Като светъл лъч в нощта
Времето изчезна.
Може би в една сълза
Още името ти стенеше…
© Мариела Георгиева Все права защищены