Oct 16, 2010, 4:16 PM

19 октомври, вечерта 

  Poetry » Phylosophy
634 0 4
Заваля
и сенките тръпчиво капят
по горчивите пътеки
на страха ти.
Не помниш ти
така да е валяло.
Под безнебието захлупени
криеш изпосталялите си мисли
подобно врабец клисав хляб
във човката...
Навън вечерта е със цвят
на изгорял асфалт и вкиснато ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко All rights reserved.

Random works
: ??:??