Bardejov (Янко)
142 94
16.10.2010 г., 16:16 ч.

19 октомври, вечерта 

  Поезия » Философска
590 0 4

 

 

                  Заваля

                  и сенките тръпчиво капят

                  по горчивите пътеки

                  на страха ти.

                  Не помниш ти

                  така да е валяло.

 

                  Под безнебието захлупени

                  криеш изпосталялите си мисли

                  подобно врабец клисав хляб

                  във човката...

 

                  Навън вечерта е със цвят

                  на изгорял асфалт и вкиснато

                  вино. Минават коли и пръскат

                  прозореца на твоя свят. Вали.

 

                  А ти драскаш навярно от нерви

                  и навик стъклото. И не питаш

                  вече къде да се денеш. Чакаш.

                  Все едно само чакаш. А вали...

 

 

© Янко Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Обикновено не се спирам и не коментирам стихове, които не са в класически стил. Но тук забелязах една интересна метафорична образност и искам да я аплодирам!
  • Бих искала да цитирам цялото. Много ми хареса!
  • "Навън вечерта е със цвят
    на изгорял асфалт и вкиснато
    вино. Минават коли и пръскат
    прозореца на твоя свят. Вали."
    Поздрав!
  • Истински вали за първи път.
    Сякаш из ведро. Не спира.
    Сняг не е. Не е и дъжд.
    „Каквото” и да е - си няма име...
Предложения
: ??:??