* * *

Aug 20, 2009, 10:30 PM

Poetry

944 0 2

Зима

Сняг вали в гората,

и тревата побелява.

Ей това ми е мечтата,

която не избледнява.

Бели снежинки сипят се,

въздухът застудява.

И деца нижат се -

слънцето с тях изгрява.

Буря идва - чак когато

изморени тръгват

си децата.

Гледката се умъртвява,

тишина студена.

И душата опустява,

живина отнема.

Милата родина -

и зарината в лавина

тя не губи прелестта си.

Дори и във смъртта си.

Но хората я оживяват,

във песните си я възпяват.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Talamaska (Зорница Василева)

2009-08-27T12:37:19+03:00

Мерси. На мен нещо обаче не ми харесва, но аз съм си виновна.
П.с Не съм чак такъв патриот(:
viktoar (Виктория Стоянова)

2009-08-26T16:46:54+03:00

Един малък патриот се криел тук, браво! Харесах!