20 ago 2009, 22:30

* * * 

  Poesía
945 0 2

Зима

 

Сняг вали в гората,

и тревата побелява.

Ей това ми е мечтата,

която не избледнява.

 

Бели снежинки сипят се,

въздухът застудява.

И деца нижат се -

слънцето с тях изгрява.

 

Буря идва - чак когато

изморени тръгват

си децата.

 

Гледката се умъртвява,

тишина студена.

И душата опустява,

живина отнема.

 

Милата родина -

и зарината в лавина

тя не губи прелестта си.

Дори и във смъртта си.

Но хората я оживяват,

във песните си я възпяват.

© Зорница Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??