Nov 2, 2014, 5:56 PM

* * * 

  Poetry
1242 0 2
Затворени врати.
На бяла стая.
Повръща ми се.
Бременна съм с тишината...
Не знам кога заченах.
В плацентата ми скитат
невинни протеини,
виновни думи и мълчания.
Подхранват нежния ми плод...
Ще го износя на инат
зад тези толкова затворени врати.
Напук на всички логореи... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??