Затворени врати.
На бяла стая.
Повръща ми се.
Бременна съм с тишината...
Не знам кога заченах.
В плацентата ми скитат
невинни протеини,
виновни думи и мълчания.
Подхранват нежния ми плод...
Ще го износя на инат
зад тези толкова затворени врати.
Напук на всички логореи...
Какво ще се роди–
ще видя щом изпратя птиците.
© Мариана Иванова Всички права запазени