2.11.2014 г., 17:56 ч.

* * * 

  Поезия
1090 0 2

 

 

                                    Затворени врати.

                                    На бяла стая.

                                    Повръща ми се.

                                    Бременна съм с тишината...

                                    Не знам кога заченах.

                                    В плацентата ми скитат

                                    невинни протеини,

                                    виновни думи и мълчания.

                                    Подхранват нежния ми плод...

                                    Ще го износя на инат

                                    зад тези толкова затворени врати.

                                    Напук на всички логореи...

                                    Какво ще се роди–

                                    ще видя щом изпратя птиците.

                                    

                                    

© Мариана Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??