Sep 16, 2011, 10:10 AM

* * * 

  Poetry » Other
856 0 2

В чашката кафе,

умората ме покорява -

ядът ми отминава,

но огорчението в душата

ми се утаява.

Обърках нещо,

може би душата?!

Загубих много време,

в лутане, в заблуди,

но пък за утеха...

откраднах си надежда!

© Сара All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много благодаря, за топлите думи Магдалена!
    Тя, надеждата умира последна!
  • пази надеждата дълбоко в душата си...
    хубав стих, Сара...най-сърдечно.
Random works
: ??:??