16.09.2011 г., 10:10 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
855 0 2

В чашката кафе,

умората ме покорява -

ядът ми отминава,

но огорчението в душата

ми се утаява.

Обърках нещо,

може би душата?!

Загубих много време,

в лутане, в заблуди,

но пък за утеха...

откраднах си надежда!

© Сара Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много благодаря, за топлите думи Магдалена!
    Тя, надеждата умира последна!
  • пази надеждата дълбоко в душата си...
    хубав стих, Сара...най-сърдечно.
Предложения
: ??:??