Сънува пясъкът. А стъпките отгоре
преброждат сякаш моята душа.
Тъй тъмно е! Не ми се спори
с чайките,
чия е посребрената луна.
Една вълна, преляла от фантазии
с рапанче на брега се разигра,
по тънкото телце пролази,
въздъхна
и с нежен шепот го заля.
Сънува лятото. Подмамени от бриза,
по него чезнат стъпките към теб. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up