Сънува пясъкът. А стъпките отгоре
преброждат сякаш моята душа.
Тъй тъмно е! Не ми се спори
с чайките,
чия е посребрената луна.
Една вълна, преляла от фантазии
с рапанче на брега се разигра,
по тънкото телце пролази,
въздъхна
и с нежен шепот го заля.
Сънува лятото. Подмамени от бриза,
по него чезнат стъпките към теб. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.