Гледах залеза и си пушех цигарата, когато внезапно ми падна огънчето и ...
Изведнъж осъзнах, че Слънцето се е скрило в мрачни облаци,
Но и аз бях умопомрачена от вечния сблъсък на
Добрата ми природа и непоклатимата ми логика.
Три самолета разпръснати из небето в неправилна геометрична форма
Вечно напомнящи за несигурната интуиция
която..се поражда в съзнанието ми ..
хъх .. при всяка среща със Залеза.
Слънцето се скри зад гъста мрежа облаци, но все пак
се виждаше червено-оранжевия му пламък,
Прекрасна Метафора за Чувствата и Разумя
Нали ? ...