15.10.2019 г., 23:01 ч.

20.06.2019 

  Поезия » Любовна
635 1 0

 

 

Гледах залеза и си пушех цигарата, когато внезапно ми падна огънчето и ...

Изведнъж осъзнах, че Слънцето се е скрило в мрачни облаци,

Но и аз бях умопомрачена от вечния сблъсък на

Добрата ми природа и непоклатимата ми логика.

 

Три самолета разпръснати из небето в неправилна геометрична форма 

Вечно напомнящи за несигурната интуиция

която..се поражда в съзнанието ми .. 

хъх .. при всяка среща със Залеза.

 

Слънцето се скри зад гъста мрежа облаци, но все пак

се виждаше червено-оранжевия му пламък,

Прекрасна Метафора за Чувствата и Разумя

Нали ?

 

Лошите преживявания съпътстващи всяко съществуване и искрата на човешката съдба.

 

Няма значение... защото Слънцето залезе и жълтите облаци,

като клепачите ми рано сутрин в събота,

се затваряха към хоризонта.

 

 

Настъпва нощ.

 

 

Нощта настъпва,

и не знам как да укротя мокрите си очи, 

е може би ще бъдат бездънни океани, 

с предизвикано цунами при мисълта за теб.

 

Всички цветя вехнат в мое присъствие,

предполагам заради това предпочиташ моето отсъствие.

Четвърт пълна чаша на пода, валс

и каквото и останало от това, което мога.

Лек полъх, какво е тревога ?

Отивам толкова далеч, колкото мога,

не ме следват тези, които нямат изгода.

 

Празен, тъмен...мрачен, леко облачен невосвод

антитеза на Вазовският 

тихият, малък град .. и ти .. нямаш решение.. ПАК.

 

 

Разкрива се другия свят.

 

 

Другият свят се разкрива, и не знам защо кръвта ми

кипи толкова ... необуздано .. 

 

 

Персоната ми ти напомня на сутрешна роса,

капката истина в цялата лъжа.

И досега лях толкова добра, 

и сякаш никога няма да спра,

защото съм построена само и единствено от Светлина.

 

Знам го, и вярвай, скъпи, не е измама.

Всъщност в същността на моята натура

се откроява лека екстравагантност

писанията ми - авангардност, 

и цветовата гама се разпръсва върху мен точно като лъч Светлина в призма.

 

 

Не схващаш, защото не виждаш.

Не виждаш, защото не схващаш.

Четейки, главата си леко подпираш,

като две дървета клоните си по време на буря,

и не знам кога тези клони ще се счупят.

 

 

Знам, че съм ти интересна.

Да,още е нощ и няма роса.

 

 

 

© Без Име Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??