Ти не разбираш моята обич към теб
каква е.
Тя е плод, който зрее в душата.
Тя е път, който води в безкрая –
отпечатък на дълг и отплата.
Ти не разбираш!
Гласовете на хората слушаш.
Търсиш лек и утеха за моята обич.
А единствено намираш покруса,
а нейната пазва не топли.
Все се мъча към теб да протегна
не ръката, сърцето си ...