21.11.2017 г., 11:23 ч.

21 ноември 

  Поезия
2004 0 2
Ти не разбираш моята обич към теб
каква е.
Тя е плод, който зрее в душата.
Тя е път, който води в безкрая –
отпечатък на дълг и отплата.
Ти не разбираш!
Гласовете на хората слушаш.
Търсиш лек и утеха за моята обич.
А единствено намираш покруса,
а нейната пазва не топли.
Все се мъча към теб да протегна
не ръката, сърцето си ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??