Оплаквам щастието свое
и радвам се на своята тъга,
когато с птиците отлиташ
и се връщаш пак с тях,
а молех се да бъде пролет
и да бъдеш винаги до мен,
само тъй ще има полет
за дългосвирещия ни рефрен,
а знаеш ли, без тебе
аз съм птица без крила,
заклещена в клоните
на плачеща върба, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up