Оплаквам щастието свое
и радвам се на своята тъга,
когато с птиците отлиташ
и се връщаш пак с тях,
а молех се да бъде пролет
и да бъдеш винаги до мен,
само тъй ще има полет
за дългосвирещия ни рефрен,
а знаеш ли, без тебе
аз съм птица без крила,
заклещена в клоните
на плачеща върба, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse