Nov 18, 2007, 8:31 PM

* * * 

  Poetry
939 0 3

Живот във безгранична пустота,

живот със мигове безброй, неизживяни,

тъй тежък е товарът на гърба,

ръцете са от лед сковани.

Блуждае погледът навън,

безпаметно изгубил своята посока,

пронизва облаците - гръм,

тъй както е пронизано сърцето ти - дълбоко.

И капки дъжд попиват в сухата земя,

сълзите твои с тях се сливат,

далече бягаш от скръбта,

но тя все някак те настига.

Безмилостно те сграбчва сякаш със ръце

и в болка всяко вдишване превръща.

И губи се гласът ти,

но къде - там в миналото,

тишината го обгръща.

 

© Елена Гъдева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??