18 nov 2007, 20:31

* * * 

  Poesía
937 0 3

Живот във безгранична пустота,

живот със мигове безброй, неизживяни,

тъй тежък е товарът на гърба,

ръцете са от лед сковани.

Блуждае погледът навън,

безпаметно изгубил своята посока,

пронизва облаците - гръм,

тъй както е пронизано сърцето ти - дълбоко.

И капки дъжд попиват в сухата земя,

сълзите твои с тях се сливат,

далече бягаш от скръбта,

но тя все някак те настига.

Безмилостно те сграбчва сякаш със ръце

и в болка всяко вдишване превръща.

И губи се гласът ти,

но къде - там в миналото,

тишината го обгръща.

 

© Елена Гъдева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??