на Камелия Кондова
Не ми споделяй този кратък празник –
самата ти си празник и трапеза
и аз – един брадясал безобразник –
познах във теб албанката Тереза.
Побрах те вдън сърцето си неверно,
което ме подвеждаше – невежа.
Словата ти – изящни речни мрени –
остават вън от делничните мрежи.
Не те измислих с името "любима",
че знаеш – любовта ни прави слепи,
но бих могъл за много люти зими ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up