на Камелия Кондова
Не ми споделяй този кратък празник –
самата ти си празник и трапеза
и аз – един брадясал безобразник –
познах във теб албанката Тереза.
Побрах те вдън сърцето си неверно,
което ме подвеждаше – невежа.
Словата ти – изящни речни мрени –
остават вън от делничните мрежи.
Не те измислих с името "любима",
че знаеш – любовта ни прави слепи,
но бих могъл за много люти зими ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация