Sep 15, 2012, 6:07 PM

27.01.2003 

  Poetry » White poetry
947 1 2
Ела Слънчо, ела! В косите ми светни и по зелената трева ще скачам, ще бъда най-щастлива на света!
Ела Слънчо, ела! Душата ми стопли, за да не чувствам вече самотата, а да имам хиляди мечти прекрасни...
Върви си слънце, махай се! Мъглата ме обви със студ и вече няма как да видя светлината ти! Върви си! Хайде, остави ме! Нима сега ми е до теб? Не виждаш ли, че съм скована в лед? Какво ми казваш? Не разбирам! Махни лъчите си от мен! Не се опитвай да ме стоплиш!
Отново съм сама. Изгубих най-добрия си приятел... направих грешка... съжалявам...
Ела Слънчо, ела! Прости ми! Моля те, прости ми! Стани отново мой приятел! Единствения на света...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Йончева All rights reserved.

Random works
: ??:??