Anne_Jonson (Анита Йончева)
19 47
15 sept 2012, 18:07

27.01.2003 

  Poesía » Versos blancos
872 1 2

Ела Слънчо, ела! В косите ми светни и по зелената трева ще скачам, ще бъда най-щастлива на света!
Ела Слънчо, ела! Душата ми стопли, за да не чувствам вече самотата, а да имам хиляди мечти прекрасни...


Върви си слънце, махай се! Мъглата ме обви със студ и вече няма как да видя светлината ти! Върви си! Хайде, остави ме! Нима сега ми е до теб? Не виждаш ли, че съм скована в лед? Какво ми казваш? Не разбирам! Махни лъчите си от мен! Не се опитвай да ме стоплиш!

 

Отново съм сама. Изгубих най-добрия си приятел... направих грешка... съжалявам...

Ела Слънчо, ела! Прости ми! Моля те, прости ми! Стани отново мой приятел! Единствения на света...

© Анита Йончева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се, че ти е харесало, comeon, но изглежда не си разбрал смисъла му.. В написаното не се отнася за любовта към някого, а думата "капризи" тук е абсурдна.. Става дума за нещо много по-дълбоко вътре в душата.. Става дума за страданието й.. Няма нищо капризно в страданието.. Този, който го е изпитал ще разбере.. Този, който не го е изпитал няма да разбере..

    Благодаря ти, Максим. Тук не става въпрос за буквално, физическо слънце. Това е метафора за емоционално състояние.
  • Слънцето е добър избор за приятел - със сигурност ще го видиш повече пъти в годината от всички подобия на приятели, които имаш или си имала някога (това важи не само за теб, а за почти всеки човек от 21-ви век). Произведението ти е приятно за четене!
Propuestas
: ??:??