Пощят ме насекомите. Нощ е.
Нащървеняците пъплят из мислите.
Че са надули и музика. Господи!
Само шумотеката им ми липсва!
Думкат, праскат, бият тимпàни.
Маркират си територии по нервите ми,
демонстративно. Все едно изтърван е
вагон престояли в бъчва вино Минерви.
Безобразие! Как да ги кротна?!
Виж ги, прииждат ми на пълчища.
Честно ли е? Сама срещу полкове.
Чакам смеха ти! Да ги очисти!