15 нояб. 2023 г., 10:13

*** 

  Поэзия
5.0 (4)
512 1 8
Пощят ме насекомите. Нощ е.
Нащървеняците пъплят из мислите.
Че са надули и музика. Господи!
Само шумотеката им ми липсва!
Думкат, праскат, бият тимпàни.
Маркират си територии по нервите ми,
демонстративно. Все едно изтърван е
вагон престояли в бъчва вино Минерви.
Безобразие! Как да ги кротна?!
Виж ги, прииждат ми на пълчища.
Честно ли е? Сама срещу полкове.
Чакам смеха ти! Да ги очисти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Все права защищены

Предложения
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...

Ещё произведения »