Сънен следобед с боси очи,
преспи сняг сивеят на пътя,
тишината виновно във мене пълзи
и ридания тихи мрежи оплитат.
Разпилява палитра жълти листа
като купища стари монети,
пепелища бледнеят, още гори
неизтлеяла жива страстта ни.
Жадни птици политат в небето и пак
свойта орис мрачна проклинат.
Следобедът тъжен се спуща след тях,
по звездите дирята им следва. ...