* * *

Nov 28, 2008, 8:37 PM

Poetry » Love

587 0 2

Очите затвори да помечтаем,

до следващия миг да замълчим,

като изгубени деца да поиграем

и чудни замъци да построим.

Морето кротко нека ни припомни,

със нежен плисък, шепот и вълни,

че дните без любов ще са отломки

от кораба на нашите мечти.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

враната (Маргарита Василева)

2008-12-01T22:56:20+02:00

...до следващият миг да помълчим...
Харесах!
нмг (Надежда Маринова )

2008-11-28T22:14:14+02:00

Как играят изгубените деца... "Припомни-отломки" малко дразни, дори "вълни-мечти" е по-благозвучно, макар да не е рима. Но ми хареса. Много!

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works