мрачно е навън, мрачно е и в душата
макар, че любовта още мъничко гори
ето го блясъкът на светлина
от прегръдката с която ме дари
в очите мила моя е безнадеждно
гледам но го няма тоя плам
като безвремие е спряло
бълбукането на страстния казан
отпивам глътката поредна
дали ще е последна хич незнам
около мен се стели все още безметежна
мъглата в която първия ден видях те ей там ...